Защо темата все още е табу за много хора?

Над 60 процента от българите одобряват донорството на органи. В същото време – повече от 30 на сто казват, че не са съгласни да дарят органи след смъртта си. Това сочат данни на национално представително проучване за нагласите към донорството и трансплантациите, направено от агенция „Тренд” по поръчка на изпълнителна агенция „Медицински надзор”.

Съгласието е по-високо при хора между 30 и 60 години. 

Изследването отчита и че едва 5% от хората са запознати с темата. 34 на сто не биха се съгласили органите им да бъдат дарени след смъртта им.

За 29-годишния Димитър Василев битката за живот започнала още с първите глътки въздух заради вродена аномалия.

„Лека-полека бъбреците ми умират, станах вече на 20 години, когато минах на хемодиализа, 4 години бях в списъка на чакащите, но трудното при мен беше, че аз нямах пикочен мехур, трябваше първо да ми се направи такъв”, посочи той.

Нов бъбрек получава преди две години. Така му е бил даден шанс да живея буквално втори живот.

В листата на чакащите да получат също шанс за нов живот като Димитър са над от 830 души. Но тези, които са склонни да дарят органи след смъртта си, са само около 40 на сто.

„62 процента са положитено настроени към донорството, а под 1/5 остават хората, които имат някакви резерви. Регистрираме на първо място проблем с липсата на добра информираност”, заяви социологът  от „Тренд” Димитра Воева.

Само 7 процента от запитаните знаят какво точно представлява мозъчната смърт.

Междувременно вероятно до края на годината ще започне да работи регистър, в който в реално време всички болници, които имат интензивни отделения, ще подават информация за пациенти с настъпила мозъчна смърт. Това каза пред журналисти директорът на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева. Тя участва в дискусия, на която беше представено проучване за нагласите на обществото за донорството и трансплантациите.  

Динева изрази надежда, че с новия регистър в ИАМН ще могат да получават бързо информацията от болниците и да се реагира навреме за евентуална донорска ситуация. На въпрос дали в регистъра информацията ще се подава и от болници, които не са донорски бази и нямат координатори по донорство директорът отговори, че регистърът ще е за всички болници, в които има интензивни отделения. „Болницата може и да приеме пациент с диагноза „мозъчна смърт“, за което ние сега не знаем“, допълни тя.  

„В България от четири години има възможност да се извършва и се прави кръстосано донорство, но не в степен, в която ние очакваме“, каза още тя.

По думите ѝ е въпрос на избор на пациента къде ще се включи в кръстосано донорство. „Не бих казала, че причината за липсата на голям брой трансплантации е в координаторите по донорство“, каза още Динева и допълни, че той е комплексен, като в основата му е липсата на информираност на обществото.

ИСУЛ подновява алогенните костно-мозъчни трансплантации при деца

„В ИАМН е назначен одит, но все още не сме запознати с резултатите от него“, каза заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков, който присъства на дискусията. На въпрос дали вливането на бившата Агенция по трансплантациите, което беше направено преди години в ИАМН, е грешка и обсъждано ли е ново разделяне, Пенков каза, че засега идея за ново разделяне не е обсъждана с настоящия министър на здравеопазването.

„Столичната организация на Българския лекарски съюз е сключила договор с организация в Турция и ще започнат да изпращат български лекари там за специализация в областта на трансплантациите“, обясни той. По думите му е нормално трансплантациите да се извършват в държавата, в която пациентът живее.

„Имаме законодателство, важно е да имаме много добре подготвени лекари и да се повиши доверието у хората, не е необходимо да се прави нормативна промяна“, каза д-р Пенков в отговор на въпрос дали е необходима законодателна или нормативна промяна, чрез която да се повиши броят на трансплантациите в България.

Според него би трябвало болниците да съобщават в ИАМН всяка донорска ситуация, като това може да стане чрез промяна в индивидуалните договори за управление на директорите на болниците.