Как липсата на политики се превръща в болест на ума?
От началото на 2025 г. станахме свидетели на поредица от случаи, в които психично болни хора, които не са получили необходимите грижи, нападат граждани, проявяват агресия и дори отнемат живота си. Заглавията от първите два месеца на тази година са показателни: „Трима ранени с нож в София, задържана е жена“, „Разследват убийство на две деца във Вакарел, майка им е арестувана“, „Мъж се хвърля пред коли на оживен булевард в София“. И този мъж не получи грижа, не беше настанен в клиника. Ден по-късно се самоуби.
Години наред у нас проблемът остава нерешен. Често говорим както за липсата на легла в психиатричните заведения, така и за невъзможността и липсата на механизми, чрез които болните да получат адекватни грижи и подходяща среда. И често оставаме с говоренето по темата. Отговори и решения няма, а фрапиращите случаи се увеличават значително. В световен мащаб лекари и специалисти от години предупреждават за пандемия от депресия. Състояние, което у нас и на Балканите често пъти се подценява, но може да предизвика необратими процеси. И въпреки че обществото в България все повече се информира за менталното здраве и психиатричната грижа, стигмата и донякъде незаинтересоваността на хората са налице. Но колко всъщност са психиатриите у нас и как може човек с проблеми да бъде настанен принудително за лечение? Отговор на тези и още въпроси ще търсим сред потока от информация и документите с помощта на Google Pinpoint.
Кой и кога може да бъде настанен за лечение?
В доклад на Европейската психиатрична асоциация от 2018г са представени данни за броя на психиатричните легла на 10 000 души в България за периода 1960 г. до 2016 г.
Ето какво показват данните: 1960 г. 4 на 10 000 души, 1970г. 6 на 10 000, 1980 г. над 8 на 10 000, 1986 до 1997 г. до 10 на 10 000. След това започва спадът - 1998 г. спад малко над 8 на 10 000 и през 2016г. трайно намаляване на 7 на 10 000. В доклада е отбелязано, че е имало непропорционално намаляване на броя на психиатричните легла през последните две десетилетия. На този фон идват и правилата за задължително настаняване в лечебно заведение и Законът за здравето. Според нашите разпоредби принудително лечение може да се приложи когато заради заболяването някой може да извърши престъпление, представлява опасност за близките си, за околните, за обществото или застрашаващо сериозно здравето им. Органът, компетентен да постанови задължително настаняване и лечение на човек с психични разстройства е само районният съд по настоящия му адрес или по местонахождението на лечебното заведение, в което лицето е настанено. С други думи най-често преди да е настъпил инцидентът, болният не може да бъде въдворен принудително.
Но има ли къде да бъдат настанени психично болните? Кои са психиатричните заведения в България?
По информация на Министерството на здравеопазването от месец февруари в България има 12 държавни психиатрични болници (ДПБ), като те разполагат с 1922 легла, както и допълнителни 146 дневен стационар. В страната функционират и 12 Центъра за психично здраве (ЦПЗ) с още 1022 легла и 746 дневен стационар. Военномедицинска академия (ВМА), Медицински институт на МВР, както и още 16 МБАЛ и 6 УМБАЛ на територията на България разполагат с клиники и отделения за лечение на пациенти с психични заболявания. На територията на София функционират следните лечебни заведения: ДПБ „Св. Иван Рилски“ и Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм, два центъра за психично здраве - едно държавно и едно общинско, 2 клиники в УМБАЛ, клиники във ВМА и МВР болница.
Двете столични психиатрични болници са с капацитет от общо 160 легла стационар и 40 дневен стационар, а двата центъра за психично здраве разполагат с общо 105 легла стационар и 143 дневен стационар. От здравното ведомство уведомяват, че данните за заетите и свободните легла в лечебните заведения са изключително динамични. Към дата 04.02.2025 г. в 12-те Държавни психиатрични болници в България има 358 свободни легла, от които 64 за остри състояния. На територията на София тогава е имало 10 свободни легла. Приблизителният среднодневен престой в психиатричните структури е между 40 и 50 дни, като при всеки пациент се прилага индивидуален подход. Броят на леглата в психиатриите намаляват, през последните 20 години с 40%. Според данни, представени в Годишния доклад за здравето на гражданите в България за 2023 г. леглата във всички държавни психиатрични болници е с 22 по-малко от броя им през 2022 г., в Кърджали намалението със 17 легла и с 5 легла в Ловеч. Наблюдава се минимално намаление на общия брой преминали болни от 68 бр., като при тези с престой до 2 месеца е налице увеличение с 5.5 % в сравнение със същия период на 2022 г. Пребиваващите над 1 година в лечебните заведения през 2023 г. са с 9 по-малко от миналата година. В годишния доклад се посочва и още един проблем – а именно липсата на кадри. По данни на НСИ, броят на психиатрите през 2023 г. е 658. Отбелязва се, че психиатрите са малко спрямо общия брой на населението, но също и че едва 1/5 от тях са под 50 г., като средната възраст в редица региони надхвърля пенсионната.
Националната стратегия за психично здраве и реалността – изолация, фрагментираност и липса на финансиране
25 849 души в България са с шизофренни заболявания, водещи се под наблюдение. Това сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи. От тази група между 10% и 15% или между 2 500 и 3 000 души се нуждаят от подкрепа в общността. 1 000 от тях са настанени в институции за дългосрочни грижи, а 230 пребивават дългосрочно в държавните психиатрични болници. Данните от последното национално представително епидемиологично проучване (2017г.) показват, че пожизнената болестност от чести психични разстройства в България е 14,54%. От тях тревожни разстройства – 8,4%, разстройства на настроението – 4,5%, злоупотреба и зависимост от алкохол и наркотици – 4,76% (като делът на злоупотребата и зависимостта към алкохол е 4,4%). Водещите се под наблюдение пациенти с умствена изостаналост са 28 293. От тази група изцяло зависимите от грижи и неможещи да се справят самостоятелно в ежедневието са приблизително до 2% (с тежка и дълбока умствена изостаналост) или около 400 лица. Те се нуждаят и от специализирани медицински грижи, които следва да се осъществяват в добра координация със специалистите от извънболничната помощ. Пациентите с деменция, водещи се под наблюдение, са 2 408, но с оглед на това, че над 60-годишна възраст процентът на деменциите нараства от 1 до 30 в горните възрастови категории, нуждите от услуги за тази целева група ще нарастват.
В България действа Национална стратегия за психично здраве на гражданите и тя следва да осигури устойчиво развитие и надграждане на системата. Кои обаче са основните проблеми в психиатричната грижа?
Редица проблеми очертават недоброто състояние на системата. Освен финансовите проблеми, които се подразбират се наблюдава и прекъснатост на грижите, фрагментирано обслужване, несистемно и неотчитащо индивидуалните нужди на пациентите, особено тези с тежки психични разстройства. Именно в Националната стратегия за психично здраве се посочва, че има липса на профилиране на услугите, а също и че няма програми. И още, психиатричните болници са от институционално приютен тип. Разпределението им е неравномерно в страната и не отчита миграционни процеси, настъпили през последното десетилетие, както и променените обществено икономически отношения. Голяма част от тях са построени на изолационен принцип, характерен за средата на миналото столетие, което предполага разполагане извън населени места. Така се оказва, че често пъти заведенията са на голямо разстояние от дома на пациента, което е предпоставка за затруднения при свиждания с близки и прекъсване на връзките на пациента със средата. Като сериозен проблем е посочена и липсата на приемственост на грижата след приключване на престоя в лечебното заведение. Като ЦПЗ-тата би трябвало да осигуряват прехода от институционална към амбулаторна форма на лечение. Още по-големият проблем е, че няма система за оценка на ефективността на провежданите дейности. Измерват се междинните резултати на дейността – брой хоспитализации, но не и крайните резултати, а именно какъв е приносът към здравето.
Според данни от Евростат и СЗО България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението. Разходите за психиатрична помощ са около 2% от общите разходи за здравеопазване. За 2015 г. разходите за едно легло в ДПБ са от два до пет пъти по-ниски в сравнение с другите многопрофилни и специализирани болници и национални центрове в страната. Решенията? Няма еднозначен отговор на въпроса как да решим проблема с неуспешната психиатрична грижа у нас, смятат експерти. Решенията са обвързани с комплексни и последователни механизми и политики, които така или иначе са заложени в Националната стратегия за психично здраве. Подобни мерки са предприемани в годините многократно, но са оставали на ниво анализ, без да има на практика прилагане и реализиране на заложените концепции. Само преди дни излезе дванадесетия доклад на институцията на омбудсмана от проверките в местата за лишаване от свобода през 2024 г., извършени от Националния превантивен механизъм (НПМ), който потвърди, че за поредна година не се отчита дори минимална позитивна промяна в отношението на държавата към грижата за психично болните хора у нас. Резултатите от доклада са на база 53 проверки, 8 от които непланирани, по конкретни жалби и след самосезиране, като обхванатите лица от тези проверки са над 16 000. Препоръките в доклада предимно са свързани с лошите условия за пребиваване, лечение и работа в психиатриите, които са извън всякакви европейски стандарти. Така или иначе обаче, докато не бъде решен трайно въпроса – заглавията най-вероятно ще се увеличават във времето.
