Непознатите земи: Островите в Карибско море – пъзел от съдби

Когато за пръв път стъпва на островите в Карибско море, убеден че е достигнал Индия, Христофор Колумб нарича тези земи „Западни Индии”, а местните - „индианци”.

Пръснати като перли на скъсана огърлица, във водите около тези острови плуват над 1000 вида риби и 90 вида бозайници, а по бреговете им са разпрострени над една десета от кораловите рифове в цял свят.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

Жадни за пъстри картини, тропически вкусове и жива история, потегляме на път. По вода, разбира се. В следващите дни този кораб ще бъде наш дом, а наш съюзник в карибското ни приключение - проф. Климент Найденов, председател на Explorers Club Bulgaria. Набелязваме няколко от стотиците острови в района. Острови, заселени с различни народи, които говорят различи езици, заради различната си съдба.

Първа спирка - Сейнт Лусия. Един от най-планинските карибски острови. Множеството кратери и плажове навсякъде около нас, са оградени от тропични гори. 40 години всъщност, местните разчитали основно на износа на банани. Държавата била сред най-големите износители в региона. След обявяването на независимостта ѝ от Великобритания през 1979 г. обаче, пласирането на банани в Европа, се оказало трудно. Сейнт Лусия не издържала на конкуренцията и плантациите започнали да западат.

Колумбия – с мирис на кафе и сок от маракуя (ГАЛЕРИЯ)

Като говорим за колонизатори, няма как да не отбележим, че този остров е абсолютен рекордьор по смяна на принадлежността си. Въпреки първоначалната силна съпротива на местните, в продължение на четири века французи и англичани си разменят острова цели 14 пъти, а някогашното им присъствие, се усеща и до днес. Но световната си слава това оспорвано през годините парче земя, завоюва едва през миналото лято: „Изненада в надпреварата на 100 метра при жените в леката атлетика. Джулиен Алфред донесе първия олимпийски медал в историята на своята родина”, съобщаваха спортните емисии по целия свят.

„Ако не сте били в Сейнт Лусия, трябва да знаете, че това е земята на най-бързата жена в света! Адски сме горди! Посрещнахме я като кралица, когато се завърна от Олимпиадата в Париж. Получи къща, земя, два милиона долара и улица, която ще носи нейното име. Правителството, бизнесът, всички ѝ дадоха нещо”, разказва Роби Скити, шеф-готвач и собственик на заведение.

Следващата ни спирка е родният остров на друга карибска принцеса - Барбадос.

Тук Риана е национален герой. В покрайнините на столицата, ни показват улицата с родния ѝ дом. Риана живее там до 16-годишна. А само 10 години по-късно и няколко километра по-надолу по плажа, купува имение на стойност 22 милиона долара. Днес, поп иконата прекарва там по няколко месеца в годината, а ликът ѝ е навсякъде из острова - включително и на Площада на националните герои на Барбадос.  

„Столицата Бриджтаун е обект на ЮНЕСКО от 2011 година и много ясно показва колониалното наследство, което е оставено тук. Има голямо видово разнообразие тук на животни, но може би най-известното животно тук са зелените маймуни. Можем да ги открием тук в палмите”, разказва  
проф. Климент Найденов, декан на ГГФ-СУ, председател на Explorers Club Bulgaria.

Гордостта на бившата британска колония е образователна им система, заради която, твърдят местните, имали най-високото ниво на грамотност сред всички англоговорящи държави - 99,7%. Другата са плажовете - всички публични. Частните са забранени със закон.

Отпътуваме от Барбадос. За да посрещнем утрото в Гваделупа. Така, на хиляди километри от Европа, се будим в Европейския съюз, защото острова пред нас - лично откритие на Колумб, днес е отвъдморски департамент на Франция. Управлява се от префект, но официалната му столица е Париж. Жителите му говорят френски, разплащат се с евро, а автомобилите им имат френска регистрация. Още със стъпването си на твърда земя, пред нас застава човек, който с много ентусиазъм иска да ни каже нещо.

Решени сме, че в Гваделупа, най-накрая ще посетим дестилерия за ром - течното златно на всички карибски народи и неизменна част от тяхната култура. Присъства на всяка маса и във всяка чаша.

Тръстиковите плантации са основна част от икономиката и историята на тропическия остров. Скоро след като през 17 век колонизаторите пренасят захарната тръстика на Карибите, това растение променя целия регион. Нуждата от работна ръка на плантациите, дава тласък на вноса на роби от Африка. Не след дълго става ясно, че от тръстиката освен захар, може да се прави и алкохол. Новооткритата напитка започва да се изнася към Европа - ражда се триъгълната търговия.

На входа на най-голямата дестилерия на острова, ни посреща Мелиса Дамуазу. Внучка на нейния създател и потомка на френски заселници.

„Първото, което правим, е да извлечем колкото може повече сок чрез четворно смилане на тръстиката. Прибирането ѝ започва през февруари и продължава 6 месеца. Ферментацията на сока става в тези резервоари. За да я оптимизираме, добавяме и дрожди. Отнема два дни. Когато е готов, ромът идва тук, за да отлежи. Поставяме го в големи дъбови бъчви, в които престоява минимум три години”, разказва Мелиса Дамуазу, съсобственик на дестилерия за ром.

А сега, ако смятате историята на тези острови за оплетена, изчакайте да чуете тази на Сен Мартен, защото тук всичко е една пълна, но толкова красива бъркотия. Този остров е разделен на две. Един от най-малките в света с такъв статут. 53 квадратни километра от него са отвъдморска общност на Франция, а останалите 34 са територия на Нидерландия. Случило се в средата на 17 век, когато след като харесали Сен Мартен, французи и холандци осъзнали, че никой няма да го отстъпи на другия. И за да избегнат конфликт, подписали договор, с който си го разделили. Не че след това не променили границата. 16 пъти.

Животът във френската част е уреден като този в Гваделупа и съответно зависим от Франция. Нидерландската част обаче, разполага със значителна автономия. Отговоря сама за вътрешната си политика, а Нидерландия се грижи за външната.

Шами работи като куриер в администрацията на нидерландската част. Срещаме я в плажен бар, след работа. Обяснява ни, че 80% от работната сила на острова, е заета в туризма.

„Ако не са туристите, сме загубени. Имаме нужда от вас”, казва Шами.

Късата писта притисната между плажа Махо и високия хълм отсреща, е само част от нереалната обстановка, която цари навсякъде. Улиците са подредени като за декор, къщите са ярко оцветени, морето е осеяно с яхти, а плажовете – с барове. Реки на острова няма, затова вода набавят от морето като я обезсоляват и пречистват в специални станции.

И така, дойде време да поемем обратно, по дългия път към дома. Но докато минаваме покрай тях разбираме, че те ще останат в мислите ни още дълго време. С изобилието от ресурси, с динамичната си история, но преди всичко с преплетените съдби на толкова много народи, всеки оставил по нещо. Индианските племена Таино населявали ги преди да пристигнат европейците. Испанците, англичаните, французите и холандците кръстосвали саби за всяка педя земя, която откривали. Робите извозвани от Африка, за да извършват най-тежката работа, които скоро станали повече и от своите господари, и от местните. Пиратите плячкосвали от засада търговските кораби по новооткритите транспортни коридори. Всички те са все още тук и присъствието им се усеща. Защото островите в Карибско море са острови като никои други.

„Непознатите земи” - рубриката на NOVA в партньорство с Explorers Club Bulgaria, гледайте всяка неделя в „Събуди се”.