Управителят на БНБ: Остава една финална крачка към еврозоната, ще я направим достойно

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев направи изказване на откриването на конференцията Money Growth: Banking, Investment, Technology, организирана от в. „Капитал“ в София на 20 март 2025 г. В речта си Радев заяви, че относно еврозоната ни остава една финална крачка. „Убеден съм, че сме в състояние да я направим достойно и със самочувствие. Неслучайно подчертах, че към момента страната ни изпълнява всички конвергентни критерии“, допълни той.

Според него активното участие в укрепването и развитието на европейския проект в днешния геополитически контекст е най-сигурната гаранция за добрите перспективи пред България.

„Развитията в Украйна и Близкия изток, засилващите се търговски конфликти между водещите икономики и процесът на геополитическа фрагментация, както и бумът в развитието на цифровите технологии, предизвикват значителни структурни трансформации в глобалните вериги на доставки с неясни продължителност, дълбочина и последици“, обясни Радев. 

По думите му независимо от влошаването на фискалните показатели през последните години, страната ни все още разполага с маневреност както по отношение на разполагаемото фискално пространство, така и по отношение на възможностите за възстановяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.

БНБ търси купувач за 7,7 млн. тона скрап от стотинки, изтеглени от обращение

Вижте цялото му изявление:

„Уважаеми колеги и гости,

Благодаря за поканата да открия днешната конференция. Тя се провежда в един особено динамичен и предизвикателен момент както за глобалната, така и за българската икономика. Подобни форуми са изключително полезни за обмена на анализи, мнения и идеи точно в такъв момент, когато все по-ясно се очертава необходимостта от адаптиране на икономическите процеси към новите реалности.

Ще започна с геополитическия контекст. Според мен поне през последните 35 години, той не е бил толкова важен за икономическото и финансовото, но и за политическото развитие на България, колкото сега.

Ключовите думи за днешния геополитически контекст са несигурност и непредвидимост за това, което предстои или както много сполучливо се изрази тези дни президентът на Европейската централна банка, цитирайки Пол Валери: „Проблемът на днешния ден е, че бъдещето не е това, което беше“.

Очевидният въпрос е - какво да се прави в подобна среда? Пред него са изправени политиците, но и не само те. Не е моя работа да давам съвети за това, което трябва да се прави на политическия фронт, поне не в това ми качество. Затова по този въпрос ще се огранича само в едно изречение: Активното участие в укрепването и развитието на европейския проект в днешния геополитически контекст е най-сигурната гаранция за добрите перспективи пред България.

Ще се фокусирам повече върху икономическия и финансовия аспект.

Развитията в Украйна и Близкия изток, засилващите се търговски конфликти между водещите икономики и процесът на геополитическа фрагментация, както и бумът в развитието на цифровите технологии, предизвикват значителни структурни трансформации в глобалните вериги на доставки с неясни продължителност, дълбочина и последици.

Тези процеси вече оказват осезаемо въздействие върху международната търговия, водят до повишена волатилност на цените на основни суровини и принуждават редица държави да адаптират икономическите си и, в частност, индустриалните си политики към засилващия се протекционизъм в световен мащаб. В стремежа си към икономическа сигурност много икономики преразглеждат зависимостта си от външни доставчици и предприемат мерки за локализация на критично важни индустрии, преструктурирайки своите производствени вериги.

Тези развития вероятно ще имат все по-голямо влияние върху Европа, която остава една от най-уязвимите икономики в контекста на глобалната геополитическа несигурност, особено по отношение на енергийните ресурси. За нас тази уязвимост е дори по-сериозен рисков фактор, като се има предвид, че страната ни остава една от най-енергоемките икономики в Европа. Прекъсването на дългогодишните енергийни зависимости, рязкото покачване на цените на природния газ и електроенергията и необходимостта от ускорена енергийна трансформация изправят европейските икономики пред сериозни предизвикателства. Разходите за енергия продължават да бъдат значително по-високи, в сравнение с тези в САЩ и някои азиатски икономики, което създава сериозни структурни предизвикателства за конкурентоспособността на европейската индустрия.

В тази сложна глобална среда изходната макроикономическа позиция на България всъщност не е никак лоша. През 2024 г. реалният БВП на страната нарасна с 2.8%, т.е. над предварителните очаквания, а според последната прогноза на БНБ икономическият растеж ще остане стабилно на позитивна територия, възлизайки на 2.5% през тази година и 3.0% през 2026 г. Растежът ще бъде подкрепен преди всичко от вътрешното търсене в условията на много ниска в исторически план безработица и липсата на макроикономически дисбаланси.

Показателите на банковия ни сектор остават солидни, като по отношение на капиталови буфери, ликвидно покритие и рентабилност са над средните за ЕС.

Независимо от влошаването на фискалните показатели през последните години, страната ни все още разполага с маневреност както по отношение на разполагаемото фискално пространство, така и по отношение на възможностите за възстановяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.

Не на последно място, страната ни към момента е една от малкото в ЕС, които изпълняват безусловно всички номинални критерии за конвергенция, включително и критерия за ценова стабилност, с който имахме проблеми през последните години.

За малка и отворена икономика като нашата, която е силно интегрирана в глобалните вериги за доставки, геополитическите процеси пораждат и редица рискове, свързани най-вече с:

• трайно намаление на външното търсене на български стоки и услуги, особено с оглед на задълбочаващите се структурни предизвикателства при някои от основните ни търговски партньори от еврозоната; и

• засилени колебания в цените на ключови енергийни и неенергийни суровини, които влияят върху производствените разходи на бизнеса и разполагаемия доход на домакинствата.

В среда на подобни рискове е изключително важно икономиката да бъде добре подготвена за неочаквани шокове, които засягат съвкупното предлагане на стоки и услуги. Подготовката на макроикономическо равнище се изразява най-вече в поддържането на достатъчни буфери в банковия и във фискалния сектор. От една страна, наличието на такива буфери би допринесло за омекотяването на ефекта от материализирането на рисковете, а от друга – за адаптирането и потенциалното извличане на ползи от промените в световната икономика като преструктурирането на глобалните производствени вериги. Добър пример в това отношение през последните години е сравнително плавното преминаване на българската икономика през КОВИД кризата. Поддържаните тогава високи нива на фискалния резерв и на капитализация на банките позволиха страната ни да се възстанови относително бързо от кризата и без необходимост от външна финансова подкрепа.

В подобна среда е изключително важно да се пречупи инерцията на количествено и структурно влошаване на нашата фискална позиция и възстановяване на фискалните буфери. Ще дам следния пример. Към края на 2024 г. фискалният резерв достигна исторически най-ниското си ниво – и като процент от БВП (4.7%), и като процент от общите бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма (12.3%). За сравнение, средните стойности на тези показатели за последните две десетилетия възлизат съответно на 8.8% и 24.4%. Консолидацията на фискалната позиция ще остане сериозно средносрочно предизвикателство на фона на обективната необходимост от по-високи публични инвестиции и военни разходи.

Нека да кажа няколко думи и за ролята на БНБ. В тази несигурна среда БНБ ще продължи да прилага консервативна надзорна и регулаторна политика, като въвежда превантивни мерки за гарантиране на устойчивостта на банковата система.

Последователността и предвидимостта на политиките, които провеждаме, са ключови за доверието на банковия сектор, бизнеса и инвеститорите.

Нашият подход ще продължи да включва:

• поддържане на високи капиталови и ликвидни буфери, които гарантират устойчивостта на банковата система;

• строг надзор върху кредитирането, за да се избегне натрупване на прекомерни рискове в балансите на банките; и

• гъвкавост в политиките, така че да можем да реагираме адекватно на новите предизвикателства, включително от гледна точка на целите за изпреварващ икономически растеж.

По друг начин казано, ние не просто искаме да гарантираме стабилност, но и да създадем предвидима среда, в която икономическите субекти могат да планират и инвестират с по-голяма увереност.

Накрая, разбира се, ще засегна и темата за присъединяването на страната към еврозоната.

Тази тема обединява по-силно, отколкото преди, актуалните въпроси, които дискутираме – от геополитиката до икономиката и финансите.

Остава ни, наистина, една финална крачка. Убеден съм, че сме в състояние да я направим достойно и със самочувствие. Неслучайно подчертах, че към момента страната ни изпълнява всички конвергентни критерии.

Като централна банка, ние сме фокусирани както върху успешното осъществяване на тази финална крачка, така и към пълната ни готовност за работа в условията на споделения паричен суверенитет на еврозоната. Това включва две основни групи от задачи.

Първата е свързана с поставянето в оперативна готовност за действие на изградения вече капацитет за работа в еврозоната, включително осъществяването на функции, които ние не може да изпълняваме в условията на валутен борд. Тези функции са свързани както с участието в определянето на паричната политика на Евросистемата, което наложи изграждането на сериозен аналитичен капацитет, така и с прилагането на общата парична политика на национално ниво чрез основните ѝ инструменти, включително извършаване на операции на открития пазар, изготвяне на условия за участие и техническо осигуряване на достъп на българските банки до постоянните улеснения на ЕЦБ. Освен участието ни в процеса на създаване и разпределение на паричното предлагане, БНБ ще изпълнява и функцията на кредитор от последна инстанция, предоставяйки извънредна ликвидна подкрепа на българските банки в случай на необходимост.

Втората задача е свързана с логистиката и техническата подготовка на процеса на обмяна и функциониране на банковата система в условията на еврозоната. Направеното до момента е наистина безпрецедентно за банката и страната като мащаб и техническа сложност. То включва строителство и наемане на площи; доставка на машини, съоръжения и материали; осигуряване на практика на нов автопарк от бронирани и охранителни автомобили; създаване на качествено нова платежна и IT-инфраструктура; разработване и одобряване на транспортните схеми и системите за сигурност; пълна готовност за отсичане на българските евромонети и доставка на необходимите евробанкноти; получаване на необходимите лицензии и сертификати; провеждане на голям брой обществени поръчки. Правя това непълно изброяване, за да подчертая две неща: първо, че ние работим здраво по тази тема и то не от вчера или днес и второ, че

БНБ и банковият сектор са в много висока готовност за присъединяване и работа в условията на еврозоната.

Позволете ми да завърша с няколко извода:

• Първо, геополитическата несигурност е сред основните рискове за икономиката и финансите на страната и изисква поддържане на буфери в банковата и фискалната сфера и готовност за прилагане на адаптивни политики;

• Второ, банковият сектор е добре подготвен за посрещане на рисковете, произтичащи от външната макроикономическа среда, и може да играе важна роля за материализирането на потенциални възможности за развитие на ключови сектори на икономиката чрез насочването на кредитен ресурс към тях;

• Трето, за разлика от банковия сектор, при публичните финанси е необходимо възстановяване на фискалните буфери в средносрочен план при запазване на дългосрочната устойчивост на държавния дълг; и

• Четвърто, присъединяването към еврозоната има огромен потенциал да се превърне в катализатор за успешното навигиране на страната в условията на глобална несигурност. И този потенциал трябва да бъде използван.

Благодаря за вниманието и пожелавам интересни и ползотворни дискусии!“