Асоциацията за управление на вземанията: Задлъжняват хора в началото на кариерите си

В предаването „Ревизия” по NOVA NEWS председателят на Асоциацията за управление на вземанията Райна Миткова коментира, че в момента задлъжняват млади хора.

„Преди години профилът на длъжника беше на човек с добро образование, най-често със собствен бизнес, който обаче не може да си позволи да покрива разходите и стандарта си на живот. Сега виждаме съвсем различна картина. Задлъжнели са 25-35 годишни, млади хора, добре образовани, с модерни професии”, каза Миткова.

Тревожна тенденция: Все повече млади хора теглят кредити

Тя уточни, че най-често длъжникът работи в сектори като IT и дигитален маркетинг. „Те са с професии които са добре платени. Те задлъжняват не защото нямат пари, а защото не знаят как да ги управляват.”

Според Миткова има едно много просто правило - месечните вноски, които правим, не трябва да са повече от 30% от дохода ни. Ако месечно получаваме 1000 лв. и вноските ни са над 300 лв., ще е много трудно да живеем нормално и да си плащаме за храната и режийните.

„На младите с добри заплати морето е до колене” предупреждава Миткова и дава още един съвет. Според нея е добре да имаме заделени пари, дори ако става въпрос да се отделят по 50-ина лева на месец, за да може ако възникнат някакви трудности, да има как да реагираме. Добре е да имаме настрана заделени пари, които да покриват разходите ни за 3 месеца. „Така, ако например се разболеем или се наложи спешен ремонт на колата, ние да не тичаме за бърз кредит с огромно оскъпяване, а просто взимаме от спестяванията”, посъветва тя.

Адвокат: Преценката за това кой длъжник е добросъвестен в Закона за личния фалит може да е субективна

Оказва се, че хората с минимални доходи са много по-внимателни и по-разумни. Младите с по няколко хиляди лева заплата залагат на идеята „сега трябва да се живее” и затъват в дългове, категорична е Миткова.


През последните години взимането на кредит беше доста лесно. Банките в България имаха твърде много свободни пари, които за да не отлежават в трезорите, отпускаха при ниски лихви. Така последните години у нас се наложи западният модел, че най-нормалното нещо е да се живее на кредит. Въпросният начин на мислене най-ясно се вижда при ипотечните кредити и това е част от обяснението за имотния бум, който наблюдаваме през последните години. Към края на 2024 г. жилищните заеми са около 25 милиарда лева. Растат от години. А всичко това върви и с постоянното поскъпване на имотите.

Експерт: С 30% е ръстът на бързите кредити у нас

По данни на БНБ към края на 2024 година банките у нас са отпуснали общо почти 104 млрд. лв. кредити. Заемите, отпуснати на домакинства и нетърговски организации, достигат 46 млрд. лв. Необслужваните кредити към септември миналата година са 4 млрд. лв., но тук БНБ включва и необслужвани аванси.

Бързите кредити, отпуснати от небанкови дружества в края на 2024 година, достигат 6,5 млрд. лв. За година нарастват с 1 млрд. лв. И ако при банковите заеми има своеобразен баланс между сумите, отпуснати на бизнеса и на домакинствата, то при бързите кредити по-голямата част от средства всъщност отиват при физически лица. Най-често сумите се използват за покупки, а не за да се инвестира. Лошите бързи кредити достигат 476 милиона лева. За година нарастват с 30%.